Пловдив отбеляза 109-годишнината от правото да се наричаме Независима България
Държавната власт бе представена от зам.-министъра на вътрешните работи, областният управител и кметът не присъстваха на церемонията
Таня Грозданова
С всяка изминала година от създаването на традицията за отбелязване на 22 септември – Деня на независимостта на България, все повече граждани се включват в честването. Над 70 обикновени пловдивчани изброи репортерът ни на тържествения ритуал пред колоната на пл. „22 септември” и паметната колона на Независима България. Площадът допреди няколко години се наричаше „Гроздов пазар”. Десетки се изредиха да се снимат с Негово Величество Цар Фердинанд след официалната част.
С молебен в храма „Св. Неделя”, поднасяне на венци и цветя пред паметната плоча на Александър Малинов и възстановка на събитията от 1908 г., когато Цар Фердинанд е посрещнат на пл. „Централен“ в Пловдив започна отбелязването на празника. Живите картини пред бившия Офицерски клуб събраха доста публика, но все пак далеч по-малко от събралото се множество през 1908-ма, когато е прочетен манифеста за обявяване на Независимостта на България от Негово величество.
„Има един исторически източник – Готски аламанах, който излиза за пръв път през 1763 г, издава се в двора на Фридрих III -херцог на СаксГотаАлтенбург, преиздава се до 1944 г. Алманахът е най-уважаваният и безпристрастен исторически и статистически справочник на информация на бившата аристокрация и държавния елит на всички държави. До 1907 г. в статията за България се казва, че е васално княжество, създадено от Берлинския договор, начело с княз, избран от Великите сили, който е генерал-адютант на султана. България е анексирала провинция Източна Румелия, който акт не е признат от международната общност. Българският княз е само наместник на султана и не е признат, а възкачен в нарушение на клаузите от Берлинския договор. В алманаха от 1909 г. картинката изглежда съвсем различно. Статутът на България е посочен лаконично и еднозначно – царство. Българският владетел фигурира в таблицата на световните държавни главни. Носи титлата "Царско величество" и в скобки се споменава, че той генеалогично принадлежи на Сакскобругския княжески двор.“ Водещият на церемонията, актьорът от Пловдивската драма Ивайло Христов, припомни историята, когато България започва всепризнато сама до определя своята външна и вътрешна политика.
По думите на доц. Симеон Кацаров, преподавател в Катедра „Обща история и археология“ на Пловдивския университет, „на българите днес им се струва, че всичко става много бързо. Само с едно щракване на пръсти на една яхта, след това Цариград и всичко приключва. Само че зад тази дата стои 30-годишен къртовски труд на цялата наша нация, защото тя трябва да извърви и триумфа и трагедията.“ В словото си доц. Кацаров отказа да говори за българската дипломация по това време, а за хората, който крачка по крачка променят страната си.
„Икономиката ни се променя, ние сме една от най-бързо развиващите се икономики, най-добрата икономика на Балканите и това го правят българите. Не го правят под натиск, не го правят с помощ, а с надеждата да променят страната си, защото само един факт ще ви спомена в тази посока – 1905 г. нашата малка България произвежда най-много зърно на глава от населението в света. Променяме градовете си… Наистина, ако проследим историята, ще видим, че 1908-а г. е моментът, в който достигаме своя пик в просветата, културата, икономиката. Максимумът от това, което можем да постигнем, с ето тези усилия ние получаваме правото да се наречем Независима България.“
На празника не присъстваха кметът Иван Тотев и областният управител Здравко Димитров. Държавната власт бе представена от зам. –министъра на вътрешните работи Стефан Балабанов и зам.-областният управител Димитър Керин, а градската от председателят на Общински съвет Савина Петкова, зам.-кметовете Розалин Петков и Златин Велев, районите кметове на: „Централен” – Георги Стаменов, „Южен” – Борислав Инчев, „Западен” – Димитър Колев и „Северен” – Ральо Ралев.
